Жените над 45 г. веднъж годишно трябва да си правят мамологичен преглед – ранните карциноми са 93% лечими. България е единствената страна в ЕС, която няма действащ и ефикасен скрининг
Проф. д-р Иван Гаврилов е началник на Клиника по гръдна хирургия в Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология „Проф. Иван Черноземски”.
Има три специалности и 40 години клинична практика: по хирургия, гръдна хирургия и онкология. Има защитена дисертация на тема „Фамилна обремененост при рака на млечната жлеза“. Той е водещ специалист в рака на гърдата и комплексното лечение на това заболяване в България.
През 1998 г. заедно с генетика д-р Мария Начева и проф. Димитър Цингилев, специалист по нуклеарна медицина, създават единствения в страната действащ кабинет по медико-генетична консултация за фамилен рак на млечна жлеза, съдържащ данни за над 3500 пациенти и техни родственици.
- Проф. Гаврилов, случаите на рак за 18 г. са се увеличили с 50%, а до 2050 г. може да скочат със 77%, обяви Световната здравна организация по повод Световния ден за борба с рака. Какво се случва – това са изключително плашещи данни?
- В света заболеваемостта от рак на гърдата е 1,700 млн. души годишно, а в България е около 4000-4050 души на година. 20% от тях са на възраст от 0 до 35 години – това означава около 800 онкоболни са деца и млади жени годишно. Останалите са над 35 години, без да има таван.
Колкото по-бързо светът върви към удобен и нездравословен начин на живот, толкова по-бързо си и плаща. Нашите баби и прабаби са раждали по 6-10 деца. Африканките и азиатките почти не познават тази болест. За европейките и северноамериканките абортът не е никакъв проблем, както и контрацептивите, а едновременно върви и баснята, че жената трябва да роди след 30 г. Биологията на човешкия организъм е съвсем друго нещо и ако ние като мислещи същества се стремим да правим обратно на природните закони, не ни очаква нищо добро.
Вижте лястовиците и щъркелите - идват по природните закони от над 2500 км и над 10 000 км. И първата им задача, като дойдат, е да стегнат гнездото, женската да снесе яйцата и започват да мътят двамата. Приоритет за тях е да отгледат поколение, да го възпитат, да го научат и да го отведат. Това е природният закон. Всичко останало се заплаща, и то много жестоко.
Какво се случва с младите жени - не са създали поколение, но са използвали контрацептиви и са правили аборти в млада възраст, когато нормално е да бъдат майки. И изведнъж след 30-35 години се оказва, че има огромен проблем. Започват репродуктивните инвазии, които също предразполагат към онкологичност. Младите хора нямат възпитанието на природните закони. Не планират семейство, крият се зад една псевдоинтелектуална среда или развитие в професия. В един момент се обръщат и се оказва, че зад тях има пропаст.
- За почти всяко заболяване напоследък като основен причинител се сочи стресът – все пак живеем в ХХI и стресът е част от живота ни. Доколко е опасен стресът за вас като онколог?
- Проблемът е комплексен. Той включва генетична предразположение, начин на живот и едновременно с това профилактика. Тези три комбинативни ключови елемента дават най-голямата сигурност. Но стресът е лежи в основата като отключващ фактор за много онкологични заболявания.
Имунната система е тази, която отговаря за делителната способност в човешкия организъм и едновременно за изкривяването на деленето и е родоначалник на онкологичен процес. Една-единствена клетка се промъква и ако е незряла, се дели два пъти по-бързо от всички останали. Тя и нейното поколение изпреварва в растежа си останалите клетки и тъкани в дадения орган и оформя т. нар. туморно образувание. То може да е доброкачествено, ако няма елементи на агресивност или възможност за метастазиране (разсейване). А когато е агресивно онкологично, е точно обратното – разрушава всичко по пътя на растеж и едновременно дава възможност за разсейване, което унищожава човешкия организъм. Следователно стресовата ситуация е точно този фактор, който възпрепятства имунна система да си върши работата нормално.
- Има ли как да се предпазим от рак, какви са вашите съвети?
- Преди 20 години завърши един огромен труд в Европа на тема „Скрининг и рак на гърдата“, с което се доказаха ползите от него. Популационният скрининг е, когато всички жени над 45 години минават веднъж годишно на преглед при гинеколог и мамолог (с извършване на съответното образно изследване на гърдите). Така се откриват ранните карциноми, които гарантират 93% трайно излекуване. Всъщност това излиза евтино за държавата и високоефективно за населението, което остава здраво и трудоспособно. И няма да ги има примерите: „Имам рак, значи съм обречен.“
Благодарение на този скриниг, който се извършва в Европа, смъртността падна с 35%. Но 20 години по-късно България е единствената страна в Евросъюза, която няма действащ и ефикасен скрининг.
И какви съвети искате да ви дам, какъв скрининг ще има в тази държава, след като унищожиха 75-годишна институция, каквато е Националния раков регистър - с готови специалисти, които могат да дадат най-ценните съвети!? Чрез единната информационна система много лесно могат да кажат колко са се разболели от рак и са починали, колко са в момента, какви са изводите и на база тези изводи какви действия са нужни.
Закрит беше не само раковият регистър, но и единственият медико-генетичен кабинет. От началото на годината до сега през нашите стаи в болницата по онкология са преминали над 3200 души. Всички тези пациенти можеха да бъдат преценени и да се определи техният индивидуален риск, което е важно не само за тях, но и за техните родственици.
- Миналата година се заговори за кръвен тест за повече от 50 вида рак в Англия и Уелс. Има ли такова нещо?
- Вероятно става дума за генетичен тест - по пълна кръвна картина, брой на червени кръвни клетки, тромбоцити, ензими и електролити не може да се установи онкологичен процес. Може да се установи само с геномно секвениране, с разширения тест, който може да даде възможност за правилна преценка.
28% от всички случаи в България имат някого в рода, който е преболедувал от рак. Най-застрашени са близките, които имат майка или баба, боледуващи от рак на гърдата. Съществува риск, макар и в по-малка степен, за родственици на леля и братовчеди, страдащи от онкологично заболяване. Това определя така наречената фамилност.
Жените имат възможност да направят генетичен тест за установяване на генетичен дефект в най-уязвимите хромозоми, отговорни за рак на гърдата. Ако се установи такъв дефект, то той се търси и в последващото поколение. Когато е унаследена такава мутация, говорим за наследствен рак, който е между 8 и 10%. Това увеличава риска от разболяване на следващото поколение в над 80%.
- Вашата мечта е била да станете археолог, но съдбата ви отрежда да тръгне по стъпките на медицината. Как се разминахте с археологията?
- В рода ми има доста лекари. Моята майка ме съветваше да кандидатствам медицина, считаше, че най-уважаваната професия е тази на лекаря. Дядо ми по майчина линия от Горна Ковачица почина от рак и това предопредели пътя ми.
Интервюто е публикувано във в. Трета възраст