За жалост, ракът е все така бич на съвремието. Медицината много напредна в лечението и терапевтирането му, но все пак тази диагноза е плашеща за всеки, който я чуе. Представяме ви едно интервю по темата за Доктор на доц. д-р Лъчезар Джонгов, началник на Клиника по коремна хирургия.
- Доц. Джонгов, разкажете за вашите нововъведения в хирургичното лечение на онкоболни.
- Нововъведенията не са само мое дело. Развитието на оперативните техники в нашата клиника върви през годините. Ние сме новатори в много от оперативните методи. Голямо постижение в съвременното лечение на рака на ректума (правото черво) са разработките на предходните ръководители на Клиниката – професорите Дудунков, Димитров и Куртев. Благодарение на тях, в България се наложи мезоректалната ексцизия при резекциите на ректу ма, със запазване на ануса. Хирурзите от моето поко-ление и по-младите колеги, по-късно доусъвършенства хме този тип резекции и ги утвърдихме в рутинната практика. Научният подход към биологичното поведение на туморите на правото черво, подобрената опера-тивна техника и инструмен- талното възстановяване на дебелочревния пасаж ни позволиха да сведем до минимум отстраняването на ануса.
Пациентите трудно въз-приемат новината за пред-стояща постоянна колостома. Това е голямо затрудне-ние в начина на живот и в социалната комуникация. Разбира се, при някои от бо лните не може да се избегне поставянето на анус претер, тъй като туморите им са непосредствено ангажиращи аналния канал или края на правото черво. Във всички останали случаи, в съчета- ние с лъче- и химиотерапия, успяваме да запазим аналните сфинктери.
В лечението на тумо-рите на хранопровода и входа (кардията) на стома-ха въведохме през 1996 г. комбинирана резекция на хранопровода и стомаха, заимствана от английски ко-леги. Преди 30 години след тези тежки операции имаше много усложнения и висока смъртност. С времето изра-ботихме протокол за ранно захранване и раздвижване на оперираните, което, в съчетание с екипна работа и добра реанимационна поддръжка, сведе следоперативните усложнения и смъртностдо 1%. Резултатите ни са съпоставими с тези на най-добрите европейски онкологични центрове.
- Използват ли се лапароскопски операции в онкологията?
- С годините навлезе лапароскопска техника в нашата практика. Колегите са много добре обучени и работят лапороскопски при почти всички локализации на рака. Клиниката е база за обучение по медицинската специалност „Хирургия“ и това ни дава възможност да работим и неонкологична патология. За жалост, нямаме роботизирана хирургична система, но се надяваме и това да се случи.
- Какво представлява хирургичното лепило, кое- то сте патентовали?
- С колеги от СБАЛХЗ-София разработихме автоложно тъканно лепило, което се прави от кръвта на пациента чрез плазмофереза и криоприципитация. Това лепило е алтернатива на комерсиалните лепила в медицината, в които като реагент се използва говежди тромбин. Докато в нашата разработка не внасяме чужд за човешкия организъм белтък. Лепилото беше разработено с тестове за опън с много добри резултати.
Успяхме да го патентоваме заедно с една оперативна техника за преместване на малкия пекторален гръден мускул при хирургия за рак на гърдата. С този мускул покриваме съдовете на мишницата, което значително намалява лимфореята (отделянето на лимфа) в следоперативния период. А това е проблем при оперативните интервенции на гърда – жените понякога са принудени да носят дренажи десет дни.
Нашата клиника е единственото място, в което в пълен обем и много прецизно оперираме напреднали тумори на тестисите. Пациентите обикновено са млади хора, а комбинираната химио- и лъчетерапия, както и хирургичното лечение понякога водят до трайна загуба на фертилитет. Но колективът на клиниката се постара да намери начин за запазване на фертилитета.
И моята дисертация е на тази тема – запазване на еякулаторните възможности при млади хора с големи ретроперитонеални метастази. Ретроперитонеалната дисекционна хирургия е на много високо ниво в клиниката и продължава да се развива. Въведохме и протокол за лапароскопски ретроперитонеални дисекции, който обаче се прави при много стриктен подбор на болните. Резултатът е изключително бързо въз- становяване на пациентите с минимална оперативна травма.
- Кои са най-сложните случаи във вашата хирур- гична практика?
- В Клиниката годишно се извършват около 1000 оперативни интервенции. Над 50% са с голям и много голям обем и сложност.
Много от случаите са напреднали рецидиви и пациенти, обя- вени другаде за „неоперабилни“.
Най-сложните случаи са свързани с късно диагностицирани тумори и особено с разположените в малкия таз. Туморите може да са на дебелото черво или на гениталната система при жените, да са напреднали тумори на шийката на матката или на самата матка. При разрастването си те обхващат всички органи в малкия таз – пикочен мехур, генитални органи, право черво, понякога и тънки черва. Затова се налагат агресивни, големи мултиорганни резекции с премахване на пикочен мехур, матка, яйчници и право черво. В много от случаите успяваме да възстановим и храносмилателния, и уринарния пасаж, но това са пациенти, които изискват изключител- но много грижи и финансов ресурс. Обикновено тех- ният болничен престой е дълъг – между 20 и 40 дни. Може би затова тези болни са отхвърлени от повечето хирургични клиники.
За жалост, случаите на напреднали тумори никак не са малко, но това е свързано с липсата на профилактика и ранна диагностика в България.
- Няма ли организирана онкопрофилак тика, скрининг, поет от Здрав ната каса?
- Няма, а скринингът трябва да е държавна политика, защото за него се изискват доста сред- ства. Само че, като се пестят няколко милиона лева за скрининг, се докарваме до един милиард лева за онколекарства. За развитието на онкологичната профилактика трябва тепърва да се работи и тя продължава
да бъде проблем. За щастие, съвременният достъп до информация доведе поне до това, че жените се научиха да ходят на профилактични прегледи при мамолог, да си правят цитонамазки поне веднъж в годината при гинеколог. Надявам се, че това ще се превърне в по-масова практика, като усилията се насочат и към рака на белия дроб и колоректалния карцином.
В България разполагаме с всички възможности на съвременното противотуморно лечение – хирургично, лъчетерапевтично, химиотерапевтично. Разполагаме с всички модер-ни лекарства и молекули. Държавата стои зад тяхното финансиране. Но сме без- силни да спрем тенденция- та пациенти да се откриват в трети и в четвърти стадий на раковото заболяване. То- гава се изисква голям набор от лечебни мероприятия, агресивно противотуморно лечение, а пациентите имат влошено качество на живот за продължителен период от време.
- Вие сте и хирург, и онколог. Това помага ли на работата ви?
- Разбира се. Смятам обаче, че онкологията не е просто специалност, а начин на мислене. Не подходим ли през гледната точка на болния от рак човек, няма да постигнем добри резултати. Ракът е свързван с предразсъдъци, с чувство за обреченост. Всичко това трябва да бъде преборено в откровен разговор между лекар и пациент, за да може човекът с диагноза рак ясно да осъзнае, че надежда има. Често се налага да обяснваме на пациентите колко големи оперативни интер- венции ги чакат, че трябва да се отстрани част или цял орган, с какво ще бъде заместен, как после ще живеят, какъв начин на живот ще имат след приключване на лечението. Много е важно да сме проговорили с пациента какво качество на живот ще има след съ- ответната намеса, тъй като онкологичната хирургия понякога води до тежки функционални нарушения.
Автор: Мара Калчева