Удостояват с най-високото отличие на Монтана известен онколог
-
Категория: Новини
-
Публикувана на 28 Май 2014
Международна конференция “Радиционна защита в медицината”
От 30 май до 2 юни 2014 г. България ще бъде за втори път домакин на Международна научна конференция на тема “Радиационна защита в медицината”, RPM2014. Конференцията ще събере за четири дни световната експертиза в областта на медицинското облъчване – изследователи, лекари, експерти по радиационна защита и радиационна епидемиология, медицински физици, представители на регулаторните органи по радиационна защита, представители на производителите на медицинска апаратура, пациенти.
Диагностичната и интервенционалната рентгенология, нуклеарната медицина и лъчелечението са незаменими методи за скрининг, диагностика и лечение на онкологичните, сърдечно-съдовите и много други заболявания. Въвеждат се нови методи, предоставящи незаменима информация и помагащи за ранното откриване и лечение на много заболявания. Тази най-технологична област на медицината е и най-бързо развиващата се. За двадесет години средният брой на рентгеновите и нуклеарно-медицинските изследвания в световен мащаб е нараснал със 128 %, докато населението на света е нараснало само с 26 %. Използването на йонизиращи лъчения при тези методи е свързано с облъчване на пациента и на медицинския екип, провеждат процедурите, поради което качеството на медицинските дейности и намаляването на риска от облъчването стъпват върху два еднакво важни стълба – обоснованото прилагане на методите с медицинско облъчване и оптималното използване на наличната апаратура по начин, осигуряващ спазването на медицинските стандарти за качество, при минимално разумно облъчване на пациента и на медицинските екипи.
Темата е от изключителна важност и за България, поради започналата дългоочаквана модернизация на лъчелечението и образната диагностика – в клинична работа се въвеждат нови 17 линейни ускорители, уредби за брахитерапия, компютър-томографски симулатори и планиращи системи за лъчелечение. В образната диагностика и нуклеарната медицина се въвеждат нови високотехнологични диагностични уредби – позитрон-емисионни томографи (ПЕТ) и циклотрони за производството на радиофармацевтици за нуклеарната медицина, хибридни гама камери, както и нова дигитална рентгенова апаратура за диагностика, скрининг и интервенционални процедури – компютърни томографи, ангиографи, мамографи. България трябва да въведе национална мамографска скринингова програма за рака на млечната жлеза, при спазването на много строги изисквания към качеството. Всичко това поставя високи предизвикателства пред специалистите и затова споделянето на международния опит е от изключителна важност.
Защитата от ненужно облъчване, осигуряването на качествена и безопасна диагностика и лечение, на ефективно лъчелечение, безопасното въвеждане на скринингови методи, оптималното използване на радиологичната апаратура и други важни теми ще бъдат във фокуса на предстоящата конференция. Изследователи от водещи световни групи ще дискутират «горещи теми», като напр. има ли реален радиационен риск при дози от порядъка на получаваните от пациентите в рентгеновата компютърна томография, какъв е
рискът за децата и как да го намалим, как да комуникираме информацията за риска и ползата от медицинското облъчване с пациентите, как пълно да използваме ресурсите на електронното здравеопазване за регистриране и проследяване на дозите на пациентите, как да намалим риска от облъчване за медицинския персонал при сложни интервенционални процедури под рентгенов контрол, кои са ключовите елементи за безопасното въвеждане на нови методи като PET-CT, томосинтез, сложни компютърно управлявани техники за ротационно и модулирано по интензитет лъчелечение, протонна терапия и много други. Всички тези и много други теми ще бъдат дискутирани през четирите дни на конференцията от световно известни учени и специалисти от цял свят.
Първата конференция на същата тема, проведена през 2010 г. Във Варна, имаше голям успех и получи широк отзвук. Мотото на настоящата конференция е “Да посрещнем нарастващите предизвикателства”, а конферентната програма ще фокусира върху настъпилите промени в радиационната защита в медицината и как да вървим напред.
За участие в конференцията се очакват 290 участници от 60 страни от цял свят. Конференцията получи официална подкрепа от Международната комисия по радиологична защита, Световната здравна организация, Международната агенция за атомна енергия, Научния комитет за действието на атомната радиация към ООН, Международната организация по медицинска физика, Международната асоциация за радиационна защита, Европейската комисия, Асоциацията на ръководителите на компетентните органи за радиационна защита, Европейското дружество по радиология, Европейската федерация на организациите по медицинска физика, Европейската федерация на рентгеновите лаборанти, Алианса по радиационна защита в педиатричната радиология Image Gently, Алианса за радиационна защита на възрастните Image Wisely, чиито представители са включени в Международния консултативен комитет на конференцията и ще участват в научните сесии и кръглите маси. Предвидено е много време за дискусии, водени от водещите световни експертипо тематиката.
Инициатор и основен организатор на конференцията е фондация “Рьонтген”, а съорганизатори са Националният център по радиобиология и радиационна защита, Българското дружество по биомедицинска физика и инженерство, Българската асоциация по радиология, Агенцията за ядрено регулиране и Медицинският университет във Варна. Организационният комитет осигури и този път високо научно ниво, чрез привличане на над 40 специалисти от цял свят като поканени лектори за пленарните и научните сесии и за дискусиите. Международната конференция ще бъде форум за споделяне на световния опит, новостите и тенденциите в радиационната защита в медицината.
Конференцията ще се проведе във Ваканционен клуб Ривиера край Варна. Официалното откриване е на 30 май 2014 г. от 10:30 ч. в зала “Ривиера” на хотел “РивиераБийч”. Очакваме в него да се включат представители на Министерство на здравеопазването и други официални гости.
От 9:45 ще се проведе пресконференция с участието на:
- Проф. Джеймс Бринк от Университета в Харвард – председател на Международния консултативен комитет на конференцията;
- Проф. Мадан Рехани – председател на Научния програмен комитет, световно известен специалист по радиационна защита в медицината, експерт на Международната агенция за атомна енергия;
- Проф. Елисео Ваньо от Университета Комплутенсе в Мадрид, който е председател на комитета “Радиационна защита в медицината” към Международната комисия по радиологична защита и на работната група по медицинско облъчване към Европейската комисия;
- Проф. Мерилин Госке – педиатричен рентгенолог от САЩ, президент на Алианса за радиационна защита в педиатричната радиология Image Gently.
- Проф. ЖеняВасилева – председател на Организационния комитет на конференцията и завеждащ секция “Радиационна защита при медицинско облъчване” към Националния център по радиобиология и радиационна защита, председател на фондация “Рьонтген.
Програмата на конференцията и друга информация за нея може да се намери на интернет страницата: www.rpm2014.org
За повече информация: проф. ЖеняВасилева – Председател на Организационния комитет на конференцията, е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., тел. 0889951897.
-
Категория: Новини
-
Публикувана на 28 Май 2014
48 мъже работят като медицински сестри
48 мъже в бели престилки се грижат за болните като медицински сестри. Най-често те избирали реанимациите и хирургичните отделения.
Това стана ясно по време на честването на Деня на сестринството в Специализираната болница за активно лечение по онкология в столицата, пише „Монитор”.
„Към момента в болниците ни като медицински сестри работят 48 мъже, като всяка година в тази специалност кандидатстват по 3-4 момчета”, съобщи за „Монитор” зам.-председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Петя Недкова. Те се насочвали предимно към реанимациите и хирургичните отделения.
Празникът не мина и без равносметка. В света има над 25 млн. медицински сестри, като 6 млн. от тях са в Европа. „Всички знаете, че у нас има демографска криза. Все пак от НСИ отчитат, че детската смъртност намалява, а средната продължителност на живота се увеличава. Това от една страна е добра новина, но от друга, става дума за увеличаващ се натиск върху здравната система. Специалистите по здравни грижи са едва 47 806, като 32 059 са медицинските сестри. Освен това в болниците ни работят още 38 675 души друг персонал”, съобщи директорът на СБАЛО д-р Валентин Ангелов.
Според него броят на тези кадри е крайно недостатъчен. Те са в пъти повече натоварени от преди 20-30 години. Въпреки това той отчете, че медицинският персонал в онкоболницата не е загубил своята човечност. „Пациентите ни могат да са спокойни, че прекрачвайки прага на болницата, ще попаднат в добри ръце и за тях ще се погрижат професионално”, каза още директорът.
От съсловната организация припомнят, че преди десетина години сестрите у нас са наброявали 50 000, но вследствие на постоянните реформи в здравеопазването голяма част от тях се преквалифицирали - едни заради ниското заплащане, а други заради ниския престиж на професията. Повечето медицински сестри споделят, че са разочаровани от отношението на обществото към труда им.
За отлива на медицински сестри, лаборанти и акушерки се говори от години. „Напоследък нашите кадри емигрират предимно в Западна Европа”, обясни Петя Недкова. Там те получавали поне три пъти по-високи заплати. 480 лв. е базовата заплата за медицинските сестри, залегнала в колективните трудови договори. Единични са случаите на по-високи възнаграждения – всичко зависи от годините стаж и тежестта на работата в даденото отделение. В такива случаи доходите могат да достигнат 850 лв.
„Около 360 момичета завършват тази специалност годишно в колежите у нас, но едва 30% от тях започват работа в някоя болница, ДКЦ или при общопрактикуващ лекар. Останалите сменят професията или заминават в чужбина”, отчита още Петя Недкова.
Средно 1200 евро вземат те месечно, и то в средно голяма болница в Германия. В последните две години те получават добри оферти и от Великобритания, Белгия и Швейцария. Масово обаче се търсели наши кадри в Италия и Малта. Там сестрите ни работели в болници, а не като болногледачи.
Медицинските сестри с 13 модела обувки
Медицинските сестри могат да избират измежду 13 модела работни обувки, а униформите им се шият по утвърден през 1983 г. каталог. Това стана ясно по време на празника на съсловието в Специализираната болница за активно лечение по онкология в столицата. По време на тържеството бяха представени работните облекла на милосърдните дами от 1900 г. насам.
В началото на 20 век сестрите са носили дълги до земята кафяви вълнени рокли. Маншетите са били бели с копчета. Яката представлявала пелерина, завързана на врата с бяла панделка. Над нея медицинските сестри носели бяла престилка, чиято горна част била с презрамки. На гърдите си те носели пришит червен кръст. Косите им били скрити под голяма забрадка, която достигала до раменете им и се закопчавала под брадата.
„Работното облекло в болниците по време на Балканската война е от две части – тъмносива права рокля и бяла престилка с презрамки отгоре. Косите се прибирали с малка забрадка”, обясни Галя Милчева, старша сестра на Клиниката по химиотерапия в болницата. По думите й бялата престилка, доближаваща се до вида, в който я познаваме, се появява през 1923 г. Тя се закопчавала отпред, имала два джоба и коланче на кръста. Дължината й се скъсила до под коляното.
По време на Отечествената война милосърдните сестри слагат военна униформа с куртка и права пола над коляното в характерния за военните дрехи тъмнокафяв цвят. Дамите носели барета на главата и обувки тип „кубинки”. В джоба си имали фенерче и сгъваемо ножче.
В началото на 60-те години на 20-и век те отново слагат бялата престилка – светлосиня рокля с бебешка якичка и бяла престилка с презрамки и един джоб. В тези години се утвърждават 13 модела обувки за медицински сестри. Разрешената височина на токчето е едва 4 см.
„През 1952 г. облеклата на съсловието се стандартизират и различните видове сестри вече имат своя отличителна униформа”, разказва още сестра Милчева. Сестрите сложили касинки с червено кръстче, старшите - със синя линия, а главните - с червена.
„Трябва да скъсим дължината на престилките. Криза е, трябва да се пестят пари”, пошегува се директорът на болницата д-р Валентин Ангелов. Бурен смях обаче предизвика облеклото на медицинската сестра от бъдещето. „Тя най-вероятно ще е в специално защитно облекло по тялото, носеща всичко необходимо по себе си”, предположи сестра Милчева. След ревюто съсловието бе поздравено от детския ансамбъл при читалище „Гео Милев” в Долна баня и дует „Шик”.
-
Категория: Новини
-
Публикувана на 23 Май 2014
Кадрите трябва да са ни приоритет №1
Д-р Ангелов, все по-често се акцентира, че ракът не е смъртна присъда. До каква степен това се дължи на ускореното навлизане и развитие на иновациите при лечението на онкологичните заболявания?
Злокачествените заболявания са един от сериозните проблеми на съвременното общество и действително, ако не се вземат мерки и не се обединят усилията в тази насока, те могат да се окажат сериозен обществен бич. По данни на Световната здравна организация, ракът е водеща причина за умиранията, причинени от хронични неинфекциозни заболявания, като всеки пети смъртен случай се дължи на злокачествено заболяване. Най-засегнати са страните от Европейския и Американския региони от всички видове рак и при двата пола заедно. Мъжете са по-засегнатия пол в сравнение с жените, с изключение на на Африка и Югоизточна Азия.
В Европа злокачествените заболявания са на второ място след сърдечно-съдовите и заемат сериозен дял като болести, водещи до летален край. Засега в света има регистрирани около 28 млн. такива болни, но ако не се вземат мерки се очаква те да стигнат до 80 млн. души към 2030 г. Тоест, виждате с какъв бум се развиват тези заболявания.
В България ситуацията не е много по-различна. У нас злокачествените заболявания също заемат второ място като смъртност, след сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания. Те заемат около 16% от структурата на смъртните случаи в страната. При двата пола има диагнози, които са преобладаващи, така да се каже. При жените това е карциномът на млечната жлеза, а при мъжете – карциномът на белия дроб. Последните публикувани данни на НРР (Националния раков регистър показват) 34 864 нови случаи в страната през 2011г.
С навлизането на новите методи за изследване, заболяването вече се открива по-рано и тогава действително можем да кажем, че ракът е лечим. Ракът не е смъртна присъда и е лечим в 40% от случаите дефинитивно, ако диагнозата бъде поставена навреме. Но освен иновационните методи за изследване, са необходими и обучени специалисти. Самият аз винаги поставям на първо място човешкия фактор. За мен хората са най-важните. След това идва техниката, а след това – навиците и здравната култура на населението. За жалост у нас по отношение на здравна култура ситуацията не изглежда много добре. Бих казал, че има известен напредък сред по-младите и образовани българи, за които може да се каже, че се опитват да повишават здравната си култура – от една страна, а от друга – да мислят и за профилактика. Знаете, че в България и държавата абдикира от тази си отговорност, що се касае до профилактиката. Общопрактикуващите лекари извършват до известна степен частична такава, но тя не е пълна. Можем да кажем, че профилактиката в България не е на необходимото ниво, особено онко профилактиката, а това е една много съществена част от системата на здравеопазването като цяло. Има държави, които отчитат 30-годишен опит и история по отношение на онко профилактика, а ние едва сега започваме да правим първи стъпки. Една добра кампания например беше проектът „Спри и се прегледай!”, в която ние също се включихме. Това е една скринингова програма, по европейски проект, която далеч не може да запълни съществуващите празнини. Освен това, с нея също имаше проблем още при старта…
Тоест, това са основните фактори, които оказват влияние у нас, за да имаме и по-лоша картина по отношение на злокачествените заболявания. А именно – по-късното им диагностициране, води до по-голямо изразходване на средства за лечение, а и до по-лоши резултати при провеждането на самата терапия на пациентите, вследствие на което и смъртността е по-висока. За съжаление, по тези показатели ние сме доста по-назад в Европа, а и в световен мащаб, особено по отношение на изхода от лечение, като това го свързвам преди всичко с късната диагностика.
Как виждате развитието на онкологията у нас след 10 години? Мислите ли, че ще бъдем конкурентни на останалите европейски държави и евентуално какви са според вас подходите, за да постигнем това?
Проблемите в здравеопазването са големи, съществуват такива в посока липса на кадрови потенциал, липса на финансов ресурс и достъп до квалификация. Проблемите в онкологията се коренят основно в това, че в страната ни няма ясна визия за профилактика, образование, медийна култура, както и здравна политика за контрол на това заболяване. Длъжници сме в посока методично ръководство на онкологичните центрове в страната, длъжници сме на диспансеризацията и контрола на болните, което в много случаи оскъпява лечението.
Аз винаги съм бил оптимист и мисля, че България има всички шансове, особено и като член на ЕС, да достигне останалите страни в региона, а и по света. Трябва да кажа, че в нашата болница и в страната и в момента се лекува по съвременен, европейски начин. Като член на ЕС например по отношение на лекарствата, медикамент, който е одобрен от Европейската лекарствена агенция (ЕМА), до два месеца може да бъде регистриран и у нас. Лечението на онкологично болните и сега се извършва по всички световни стандарти, като се използват най-новите схеми и прицелни молекули.
Освен това, има немалко европейски проекти, по които се работи. Нашата болница например вече е на финалната права по един такъв проект – за одобрение на нисколихвено кредитиране от програмата JESSICA. Говорим за закупуване на иновационна апаратура за прегледи и лечение. Участваме също в много проекти, които са свързани с клинични изпитвания на нови лекарствени средства и молекули, така че смело мога да кажа, че в България се прилагат всички модерни методи за лечение, които са известни в Европа и в света.
И след 10 години аз силно вярвам, оптимист съм – казвам отново, че дотогава здравната ни система все пак ще се реформира, ще имаме повече източници на финансиране и повече средства; болниците по онкология ще имат нова визия – ще се обновят и като сграден фонд, и като оборудване с апаратура. Проблемът, който виждам е, че ако не се вземат спешни мерки що се касае до квалификацията на лекарите, има опасност да останем без добри кадри, защото те напускат страната и заминават да работят в чужбина. Има опасност да се стигне до вакуум и липса на специалисти в определени области на медицината. Ще имаме сграден фонд, болници и апаратура, но съм притеснен откъде ще внесем специалисти, които да ни лекуват. Това е и един от водещите моменти в моята програма за нашето лечебно заведение - обучението на кадри. Ние отново искаме да станем университетска болница, за да може нашия медицински персонал, нашите хабилитирани лица да участват в този процес и да успеем да станем банка за кадри, така че да запълним този вакуум, защото знаете, че имаше доста нулеви години за специализации и сега ще берем плодовете на този дефицит, който се създаде.
Оглавихте Националната онкологична болница преди около половин година. Как виждате развитието на лечебното заведение занапред?
Моята цел е да успеем да предложим нов качествен продукт на нашите пациенти. В смисъл – крайният продукт, който те получават като качество на медицинската услуга и отношение от страна на лекарите – да бъдат на високо ниво. От една страна това ще се получи с обновяването, което се извършва в болницата ни. Сега предстои тотален ремонт на Клиниката по урология, която ще придобие нов, съвременен вид и там пациентите ще се лекуват по последните, най-иновативните методи и постижения на медицинската наука и практика.
Работим по това да довършим проекта по Лъчетерапевтичния комплекс, който ще бъде най-модерният на Балканите, като ще се сдобием и с магнитен резонанс, който в своя клас ще бъде на топ ниво. По този начин ние ресурсно ще бъдем много по-добре подкрепени и обезпечени, а с потенциала, който притежават нашите колеги от болницата, ще можем да поставим на друго ниво качеството на услугата.
Нещо, което е много важно според мен е и отношението на лекарите и сестрите към пациентите. Според мен то трябва да се подобри, медицинският персонал следва да бъде по-усмихнат и състрадателен; колегите да се стремят да посрещат и емоционалните нужди на нашите пациенти, защото диагнозата рак е много тежка, тя влияе и върху психо-емоционалното състояние на пациента. Затова винаги казвам, че освен специалисти и лечители, трябва да бъдем и хора – чисто човешки да подхождаме към проблемите на нашите болни, които имат по-изострен праг на чувствителност.
Цялото интервю с д-р Ангелов ще бъде публикувано в списание „Здравен Навигатор-Онкология”
Мария Радмилова
-
Категория: Новини
-
Публикувана на 23 Май 2014
14 май, национална кампания за скрининг и профилактика на кожния рак "Евромеламона 2014"
На 14 май (сряда), СБАЛ по Онкология” ЕАД отново ще бъде един от центровете на ІХ-та Национална кампания за превенция на рака на кожата "ЕВРОМЕЛАНОМА 2014", която се провежда по инициатива на Българското дерматологично дружество в партньорство с Европейската академия по дерматология и венерология. Кампанията се организира с цел да се повиши общественото внимание към кожния рак, чиято заболеваемост показва постоянни тенденции към нарастване.
Същността на провежданата кампания се отнася за всеки, който има съмнително изменение на повърхността на кожата, подобно на бенка, незаздравяваща рана, или друг тревожен обрив, локализиран на откритите или покритите части на тялото.
На 14 май 2014г. – ден за Национална кампания за профилактика на рака на кожата Евромеланома 2014, в „СБАЛ по Онкология” ЕАД, от 10,00 до 12,00 часа ще се проведат безплатни профилактични прегледи за меланом и рак на кожата.
Прегледите ще се извършват в поликлиниката на болницата, кабинет №128, без предварително записване.
Повече информация за кампанията може да получите на адрес http://www.derma.bg/
-
Категория: Новини
-
Публикувана на 12 Май 2014
Подкатегории
Новини
- Доц. д-р Лъчезар Джонгов: Пести се от онкопрофилактика, а се дават 1 млрд. лв. за лекарства
- Доц. д-р Ася Консулова, дм: Химиотерапията е рутинно лечение с много ползи
- Проф. Д-р Елена Пиперкова: Протонната терапия унищожава миниатюрни метастази или тумори, без да уврежда здравите органи
- 200 безплатни прегледа ще бъдат направени в УСБАЛО “Проф. Иван Черноземски" през февруари
- Рецензии, становища и резюмета към конкурс за заемане на академична длъжност „доцент" в Клиника по Нуклеарна медицина
Контакти
Адрес гр.София Карта |
ул. "Пловдивско поле" №6 |
Тел.:+359 2 8076-299 |
(от 7:30 до 15:00часа) |
Имейл: secretary@sbaloncology.bg |
Обратна връзка |
Телефонен указател |