Новини

В надбягването с рака най-сетне има добри новини

В надбягването с рака най-сетне има добри новини

26 Юни 2023, Понеделник

В надбягването с рака най-сетне има добри новини!

Новите терапии в онкологията дават надежда, че за хиляди пациенти заболяването ще се пречупи от фатално в хронично.

Сред милионите пациенти с онкологично заболяване по света случаят на Каръл Макензи все още не е правило и изисква огромна доза късмет да попаднеш на лекар с достъп до най-новите терапии. 18 години след лечение на рак на гърдата, Макензи напипва подуване в областта на шията. Медицината все още не знае защо ракът може да се спотайва толкова години и изведнъж да надигне глава, но точно това се случва с Макензи. Оттогава са минали девет години и лекуващият лекар - д-р Нанси Лин от Онкологичния институт "Дейна-Фарбър" в Бостън, САЩ, й е назначила осем терапии, три от тях в рамките на клинични изпитвания.

Каръл Макензи, която днес е на 71 г., се прехвърля от едно лечение на друго, когато стане ясно, че съответната терапия не действа или пък е престанала да действа. Някои от тези терапии траят само няколко месеца, други държат нещата под контрол по-дълго. Петият курс на лечение е химиотерапия под формата на хапчета. Макензи получава 12 месеца отсрочка с него и е безкрайно благодарна за тях. Като човек, който трябва да прекоси един широк поток, внимателно стъпвайки от камък на камък, Каръл Макензи стъпва от терапия на терапия, всяка колкото да задържи положението до следващата, описва случая й "Ню Йорк Таймс". През 2020 г. тя започва да взема лекарство, което вече трета година спира развитието на туморните клетки и доближава живота й до нормалното.

В много страни този подход все повече се превръща в стандарт при диагнози, които до вчера бяха смъртна присъда (и все още са за милиони пациенти без достъп до нови терапии, модерна апаратура и ранна диагностика). Днес, смятат мнозина специалисти, медицината напредва достатъчно бързо, за да могат пациенти като Каръл Макензи да изпреварят растежа на раковите клетки. И това за все повече хора пречупва рака от катастрофално в хронично заболяване.

Конвенционалната медицина ни е научила да очакваме революция, която най-сетне ще ни снабди с панацея срещу рака - нещо като откриването на пеницилина. Но вместо един универсален пробив, науката напоследък напредва в много различни посоки едновременно и за много пациенти от последните пет години ракът е едно съвсем друго преживяване от това, което беше по-рано. Новите постижения често се кичат с епитети като "революция", "блокбъстър" и др., но и при тях почти винаги има едно "но" - приложими са само при специфични условия, в даден момент спират да действат или пък ракът намира начин да ги заобиколи. Те обаче все пак са качествено нов етап за медицината и дават надежда, че след още пет или петдесет години онкологичните заболявания най-сетне ще станат напълно управляеми и лечими.

Пет добри новини

Рядкост е един строго специализиран научен конгрес да влиза в горещия новинарски поток всеки ден, но точно така беше с годишната среща на Американското общество по клинична онкология в САЩ в Чикаго в началото на месеца (най-големият форум по онкология в света). От нея буквално в няколко поредни дни бяха огласени поредица от пробиви за различни онкологични заболявания.

Хапче за рак на гърдата

Първо бяха представени резултати за хапче, което намалява с 25% опасността от завръщане на най-разпространената форма на рак на гърдата. Става дума за лекарството рибоциклиб (търговско наименование Kisqali), за което досега се знаеше, че дава добър резултат в напреднали стадии на рак. То е таргетна терапия (известна още като прицелна, а на места ще я срещнете и като таргетирана) от типа малки молекулни инхибитори. Атакува протеини в раковите клетки, които модулират растежа на клетките. Новото изследване показва, че то влияе по същия начин и при много по-ранен етап, включително когато ракът още не се е разпространил към лимфните възли. Това, смятат учените, може да окаже глобален ефект и върху лечението, и върху живота на широка маса от населението на планетата. Всъщност, както ще стане ясно и по-надолу в текста, човек вече няма просто рак, а има например недребноклетъчен рак на белия дроб, положителен за мутация T790M в рецептора на епидермалния растежен фактор. Така е и при рибоциклиб - той се прилага само при жени с наличие на хормон-рецептор (HR-позитивен) и почти пълно отсъствие на растежен фактор рецептор 2 (HER2-негативен), става ясно от кратката характеристика на лекарството, публикувана от Европейската агенция по лекарствата (EMA).

Нова комбинация за рак на яйчниците

Втората добра новина от Чикаго е за пациентите с рак на яйчниците. Нова комбинация от лекарства успява значително да стопи туморите при почти половината пациенти, подложени на това лечение. Тук става дума за клинично изпитване на вече прилаганото авутометиниб, но в комбинация с дефактиниб при 29 пациенти. При 45% от подложените на комбинирана терапия туморите се свиват в голяма степен. Още по-добри резултати комбинацията дава при пациенти със специфична мутация (KRAS) - 60%. Но при останалите - без тази мутация, постижението също не е лошо - 29%. Тези резултати бяха описани като "революционни", но и тук става дума за специфичен рак - нискостепенен серозен карцином, който засяга повече млади жени.

Едно хапче на ден за рак на белите дробове

Третата голяма новина беше за хапче, което намалява наполовина риска от смъртен изход при определен вид рак на белите дробове. Става дума за лекарството озимертиниб - разработка на "АстраЗенека", с търговско наименование Tagrisso. То вече се прилага в ограничени мащаби в редица страни, като се използва при определени случаи на рак на белите дробове - недребноклетъчен и положителен за мутация T790M в рецептора на епидермалния растежен фактор (EGFR), пише в кратката му характеристика. Приложението на озимертиниб при оперирани пациенти с този вид рак намалява риска от смъртен изход с 51%. (Повече за това лекарство можете да прочетете тук).

Без радиотерапия при рак на червата

Малко по-различна новина имаше за пациентите с рак на червата. При тях учени установяват, че радиотерапията (още лъчетерапия, радиационно лечение, лъчелечение) може да бъде спестена на пациентите, без това да намали преживяемостта. Това би спестило много неприятни странични ефекти от този тип лечение. В проучването са участвали 194 пациенти с рак на ректума, като едната група е подложена на стандартно лечение - първо радиация, след това хирургия, а накрая химиотерапия, а другата - на експериментално лечение от първо химиотерапия, след това хирургия (и евентуално втори курс химиотерапия). Наблюдението установява, че радиотерапията не подобрява резултатите от лечението. След 18 месеца, разлика между двете групи не е установена, а след пет години няма разлика и в преживяемостта.

Вътрешен враг за рак на кръвта

Напредък бе огласен и при вид рак на кръвта - мултиплен миелом (множествен миелом). Там се изпитва т.нар. Car T-клетъчна терапия, която мобилизира собствените т-клетки на тялото да атакуват специфични протеини на раковите клетки. Терапията (ciltacabtagene autoleucel, известна още като Carvykti) намалява риска от прогресия на заболяването със 74%. В клиничното изпитване са участвали пациенти от 16 държави, а терапията вече се прилага в САЩ и някои европейски страни.

Новият арсенал на медицината

Тези нови терапии стъпват върху нов арсенал в ръцете на медицината. Една научна публикация в журнала на Калифорнийския университет в Сан Франциско обобщава основните посоки на разработка с помощта на професори от университета.

Локална химиотерапия

Знаем, че традиционното лечение на рак превръща живота в ад, тъй като атаката срещу анормалните клетки засяга и всичко останало. Има и видове рак, които трудно се поддават на химиотерапия - например някои тумори в коремната кухина. Затова се търси начин битката да бъде пренесена до входа на рака, без да се засягат околните "квартали". Новият подход е хирурзите да отстранят видимите тумори, да вкарат химиотерапия локално в коремната кухина, след това да я изтеглят, обяснява проф. Мохамед Адам.

За подобно локално приложение на химиотерапия вече има различни технологии - при рак на черния дроб например се имплантира помпа, с която препаратът се прилага директно в органа и то в доста по-големи дози от това, което може да си позволи обичайното лечение. Миниатюрни силиконови импланти, които изпускат ритмично дози с лекарство, се тестват за пациенти с рак на простатата, като има намерение такива да се разработят и за рак на гърдата. Надеждата тук е да се ограничи влиянието на лекарствата върху половите хормони, заради което някои пациенти са готови да се откажат от лечение.

ДНК-решения

Споменахме по-горе част от тези нови разработки - тяхната цел е да сложат прът в машината за възпроизводство на раковите клетки. Техният основен генетичен "драйвер" - KRAS, се смяташе доскоро за неразрушимата "Звезда на смъртта" на рака. Генът KRAS произвежда протеина, който движи растежа на клетките и обикновено е положителен герой. Но щом мутира, той по същество се превръща във "влак беглец", обяснява проф. Чарлз Крейк от Калифорнийския университет. Екип на университета успява да открие доскоро неизвестно "джобче" на повърхността на мутиралия KRAS, към което може да се закрепи лекарство. Звучи дребно, но всъщност е епохално откритие - екипът получава редица научни награди, вкл. Наградата за научно откритие на Националната академия на науките. Изследването вдъхновява вихрушка от нови изследвания и през 2021 г. вече има одобрена в САЩ терапия за рак, породен от KRAS мутация (за разлика от изследването, огласено в Чикаго, тя е само за рак на белия дроб). Засега обаче приложението й е ограничено (тя например не дава ефект при рак на дебелото черво), освен това има случаи на резистентност или очевидна адаптация на раковите клетки.

Препрограмиране на имунните клетки

На теория, имунната ни система трябва да излови раковите клетки и да ги елиминира, преди да са се превърнали в тумори. Споменатите по-горе т-клетки са звездите на този екип. Уви, раковите клетки умеят да заобиколят "охраната" - могат да "упоят" т-клетките или да се маскират. Клетките обикновено показват антигените си на повърхността като лична карта и т-клетките ги идентифицират по тях. Раковите клетки обаче могат да се окажат невидими в това отношение. Имунотерапиите лекуват рак, като заобикалят тези негови защити. В авангарда на тази част от науката е CAR T-клетъчната терапия, която бързо се превърна в една от най-обещаващите линии на разработка. При нея част от т-клетките на пациента се променят генетично, за да разпознават различен антиген на раковата клетка и да се прикрепват към него. След това т-клетките се инжектират обратно в тялото, където вече могат да ловят ракови клетки много по-лесно. На този етап тази терапия дава добри резултати при някои видове рак на кръвта.

Тук също има едно "но". При някои пациенти ракът се завръща и учените все още не са сигурни защо - дали раковите клетки еволюират или силата на модифицираните т-клетки отслабва. Освен това ракът на кръвта е много по-различен от останалите - туморите са много по-добре защитени.

По-ранна диагностика с кръвни тестове

Знаем колко важно е да се открие заболяването в ранен стадий. Тук медицината има широк набор от технологии - колоноскопия, мамограми, кръвни маркери. Но много видове рак не се поддават на такъв скрийнинг и когато бъдат установени, то обикновено вече е късно. Най-смъртоносният и най-разпространен рак на яйчниците все още се диагностицира в 3 и 4 стадий при 90% от случаите, казва проф. Джослин Чапман. Ако можехме да го откриваме във фаза 0, казва тя, щяхме да оперираме и толкоз.

Проф. Чапман и екипът й работят над кръвен тест за рак на яйчниците. Те са част от авангарда на биотехнологиите, който работи над "течните биопсии". Учените са наясно, че раковите клетки изпускат генетичен материал в кръвта. Идеалният кръвен тест трябва да може да изолира надежден признак, който подсказва рак. Тестът трябва да е достатъчно чувствителен, за да улови сигнала. Но трябва да бъде и достатъчно специфичен, за да не вдига под фалшива тревога хиляди здрави хора. Изследванията на проф. Чапман и колегите й са съсредоточени върху т.нар. неомери - къси сегменти ДНК, които са изменени при рака, но не и в здравите клетки. "Не можем да погледнем един къс ДНК, изменен по определен начин, и да заключим - аха, това е рак на яйчниците! Вместо това търсим специфични модели. Когато непрекъснато засичаме един и същ модел, то това е като пръстов отпечатък на рака", обяснява тя.

В същата област работи и екип на Оксфорд. Тяхното изследване Symplify на кръвния тест Galleri (калифорнийска разработка) сред 5461 пациенти в Англия и Уелс беше представено на годишната среща в Чикаго. Тестът правилно открива две трети от случаите на рак сред включените в изследването пациенти. И при 85% от тези положителни проби правилно е установен първоизточникът на заболяването. Тестът се оказва по-точен при по-възрастни пациенти и при тези в по-напреднал стадий. И тук обаче това не означава автоматично, че вече имаме тест за 50 вида рак. Неизвестните са твърде много, затова засега резултатите се приемат предпазливо и главно като допълнително средство за диагностика и по-бързо насочване към лечение, а не като основна диагностика.

По материали от други медии

нагоре