доц.png

 

За жалост, ракът е все така бич на съвремието. Медицината много напредна в лечението и терапевтирането му,  но все пак тази диагноза е плашеща за всеки, който я чуе. Представяме ви едно интервю по темата за Доктор на доц. д-р Лъчезар Джонгов, началник на Клиника по коремна хирургия.

- Доц. Джонгов, разкажете за вашите нововъведения в хирургичното лечение на онкоболни.

- Нововъведенията не са само мое дело. Развитието на оперативните техники в нашата клиника върви през годините. Ние сме новатори в много от оперативните методи. Голямо постижение в съвременното лечение на рака на ректума (правото черво) са разработките на предходните ръководители на Клиниката – професорите Дудунков, Димитров и Куртев. Благодарение на тях, в България се наложи мезоректалната ексцизия при резекциите на ректума, със запазване на ануса. Хирурзите от моето поколение и по-младите колеги, по-късно доусъвършенствахме този тип резекции и ги утвърдихме в рутинната практика. Научният подход към биологичното поведение на туморите на правото черво, подобрената оперативна техника и инструменталното възстановяване на дебелочревния пасаж ни позволиха да сведем до минимум отстраняването на ануса.

Пациентите трудно възприемат новината за предстояща постоянна колостома. Това е голямо затруднение в начина на живот и в социалната комуникация. Разбира се, при някои от бо лните не може да се избегне поставянето на анус претер, тъй като туморите им са непосредствено ангажиращи аналния канал или края на правото черво. Във всички останали случаи, в съчетание с лъче и химиотерапия, успяваме да запазим аналните сфинктери.

В лечението на туморите на хранопровода и входа (кардията) на стомаха въведохме през 1996 г. комбинирана резекция на хранопровода и стомаха, заимствана от английски колеги. Преди 30 години след тези тежки операции имаше много усложнения и висока смъртност. С времето изработихме протокол за ранно захранване и раздвижване на оперираните, което, в съчетание с екипна работа и добра реанимационна поддръжка, сведе следоперативните усложнения и смъртоностно 1%. Резултатите ни са съпоставими с тези на най-добрите европейски онкологични центрове.

- Използват ли се лапароскопски операции в онкологията?

- С годините навлезе лапароскопска техника в нашата практика. Колегите са много добре обучени и работят лапороскопски при почти всички локализации на рака. Клиниката е база за обучение по медицинската специалност „Хирургия“ и това ни дава възможност да работим и неонкологична патология. За жалост, нямаме роботизирана хирургична система, но се надяваме и това да се случи.

- Какво представлява хирургичното лепило, което сте патентовали?

- С колеги от СБАЛХЗ-София разработихме автоложно тъканно лепило, което се прави от кръвта на пациента чрез плазмофереза и криоприципитация. Това лепило е алтернатива на комерсиалните лепила в медицината, в които като реагент се използва говежди тромбин. Докато в нашата разработка не внасяме чужд за човешкия организъм белтък. Лепилото беше разработено с тестове за опън с много добри резултати.

Успяхме да го патентоваме заедно с една оперативна техника за преместване на малкия пекторален гръден мускул при хирургия за рак на гърдата. С този мускул покриваме съдовете на мишницата, което значително намалява лимфореята (отделянето на лимфа) в следоперативния период. А това е проблем при оперативните интервенции на гърда – жените понякога са принудени да носят дренажи десет дни.

Нашата клиника е единственото място, в което в пълен обем и много прецизно оперираме напреднали тумори на тестисите. Пациентите обикновено са млади хора, а комбинираната химио и лъчетерапия, както и хирургичното лечение понякога водят до трайна загуба на фертилитет. Но колективът на клиниката се постара да намери начин за запазване на фертилитета.

И моята дисертация е на тази тема – запазване на еякулаторните възможности при млади хора с големи ретроперитонеални метастази. Ретроперитонеалната дисекционна хирургия е на много високо ниво в клиниката и продължава да се развива. Въведохме и протокол за лапароскопски ретроперитонеални дисекции, който обаче се прави при много стриктен подбор на болните. Резултатът е изключително бързо възстановяване на пациентите с минимална оперативна травма.

- Кои са най-сложните случаи във вашата хирургична практика?

- В Клиниката годишно се извършват около 1000 оперативни интервенции. Над 50% са с голям и много голям обем и сложност.

Много от случаите са напреднали рецидиви и пациенти, обявени другаде за „неоперабилни“.

Най-сложните случаи са свързани с късно диагностицирани тумори и особено с разположените в малкия таз. Туморите може да са на дебелото черво или на гениталната система при жените, да са напреднали тумори на шийката на матката или на самата матка. При разрастването си те обхващат всички органи в малкия таз – пикочен мехур, генитални органи, право черво, понякога и тънки черва. Затова се налагат агресивни, големи мултиорганни резекции с премахване на пикочен мехур, матка, яйчници и право черво. В много от случаите успяваме да възстановим и храносмилателния, и уринарния пасаж, но това са пациенти, които изискват изключително много грижи и финансов ресурс. Обикновено техният болничен престой е дълъг – между 20 и 40 дни. Може би затова тези болни са отхвърлени от повечето хирургични клиники.

За жалост, случаите на напреднали тумори никак не са малко, но това е свързано с липсата на профилактика и ранна диагностика в България.

- Няма ли организирана онкопрофилак тика, скрининг, поет от Здрав ната каса?

- Няма, а скринингът трябва да е държавна политика, защото за него се изискват доста средства. Само че, като се пестят няколко милиона лева за скрининг, се докарваме до един милиард лева за онколекарства. За развитието на онкологичната профилактика трябва тепърва да се работи и тя продължава

да бъде проблем. За щастие, съвременният достъп до информация доведе поне до това, че жените се научиха да ходят на профилактични прегледи при мамолог, да си правят цитонамазки поне веднъж в годината при гинеколог. Надявам се, че това ще се превърне в по-масова практика, като усилията се насочат и към рака на белия дроб и колоректалния карцином.

В България разполагаме с всички възможности на съвременното противотуморно лечение – хирургично, лъчетерапевтично, химиотерапевтично. Разполагаме с всички модерни лекарства и молекули. Държавата стои зад тяхното финансиране. Но сме безсилни да спрем тенденцията пациенти да се откриват в трети и в четвърти стадий на раковото заболяване. Тогава се изисква голям набор от лечебни мероприятия, агресивно противотуморно лечение, а пациентите имат влошено качество на живот за продължителен период от време.

- Вие сте и хирург, и онколог. Това помага ли на работата ви?

- Разбира се. Смятам обаче, че онкологията не е просто специалност, а начин на мислене. Не подходим ли през гледната точка на болния от рак човек, няма да постигнем добри резултати. Ракът е свързван с предразсъдъци, с чувство за обреченост. Всичко това трябва да бъде преборено в откровен разговор между лекар и пациент, за да може човекът с диагноза рак ясно да осъзнае, че надежда има. Често се налага да обяснваме на пациентите колко големи оперативни интервенции ги чакат, че трябва да се отстрани част или цял орган, с какво ще бъде заместен, как после ще живеят, какъв начин на живот ще имат след приключване на лечението. Много е важно да сме проговорили с пациента какво качество на живот ще има след съответната намеса, тъй като онкологичната хирургия понякога води до тежки функционални нарушения.

Автор: Мара Калчева

 Доц. Ася Консулова 1

 

Доц. д-р Ася Консулова, дм е ръководител на Клиника Mедицинска онкология към Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология (УСБАЛО) Проф. Иван Черноземски, София. Доц. Консулова е също основател и председател на Сдружение Жените в онкологията, България, заместник-председател на Онкологичното общество - България, национален координатор на Европейската инициатива за качествено лечение на пациенти с белодробен карцином (EIQMLCC), основател и член на борда на Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ); ръководител клъстерен сектор Всеобхватни центрове, мрежова свързаност, иновации, както и е посланик на Европейското училище по онкология (ESO) за България.

Доц. Консулова, какви са възможностите на съвременната онкология, защото в обществото битуват много остарели представи?

Съвременната онкология има големи възможности. Освен разработване и прилагане на нови лекарства, ключов момент е и развитието на нови терапевтични стратегии. Исторически, първо и основно лечение в онкологията е била хирургията, но дори и след радикално премахване на видимата болест, рецидивите са налице. С разработването на ефективни противотуморни медикаменти, хирургията не отпада като лечение – тя е един от радикалните методи, премахващи видимата болест. Системното лечение (през устата или венозно) навлезе широко и прилагането му преди хирургия покачи значимо нейните успехи. Лечението на раковите болести не е спринт, а маратон – изгражда се стратегия на лечение. Прилагат се медикаменти, хирургия, лъчелечение и така пациентите се лекуват по-дълго време. Дава се възможност за последващо лечение, което държи болестта под контрол още време. Различните видове лечения и тяхното последователно или дори едновременно прилагане на фона на продължаващо поддържащо медикаментозно лечение, дори и без да се излекува болестта, превръща онкологичната болест в хронична. Важно е да не разчитаме на слухове и битови представи, а на актуална информация от адекватни източници.

Как се подобри преживяемостта на онкологично болните?

Като цяло има подобрение на преживяемостта при повечето онкологични болести като немалко от тях могат да се излекуват напълно – понякога дори в напреднал метастатичен стадий. Така болестта се превръща в хронична – като артериалната хипертония и захарния диабет и човек може да живее с тях чрез продължаващо лечение много години.

Има хора, които предпочитат да не се лекуват поради страх от странични ефекти на химиотерапията. Как си го обяснявате?

Да, всеки има право да избере своето лечение или да откаже лечение. В такава ситуация нашата роля е да обясним какви възможности имаме в онкологията. В крайна сметка пациентът ще вземе решение. За съжаление, често пациентите решават не на база консултация с лекар, а след разговор със съседка, на прочетено във вестник или в интернет. Понякога пациентът търси консултация в чужбина и когато онколозите предложат същото поведение като в България, пациентът приема лечение. Всичко това се случва заради съществуващото недоверие към българския лекар.

Едно лечение може да има десет позитиви и един страничен ефект, но хората се фиксират върху този проблем и страхът доминира. Освен това, в интернет се предлагат „чудодейни“ алтернативи на онкологичното лечение с неизвестни субстанции или методи, за които се твърди, че лекуват. Много хора са склонни да вярват на такива бързи и лесни решения, без да потърсят каквото и да било доказателство за достоверността им.

Толкова ли е непоносима химиотерапията, че хората се страхуват повече от страничните й ефекти, отколкото от болестта си?

Химиотерапията е вид лечение, което прилагаме рутинно. Много пъти с голяма полза и приемлива токсичност. Лошата слава на химиотерапията е от минали времена, когато нямаше адекватни поддържащи лекарства – примерно срещу гадене, повръщане и другите прояви на токсичност на цитостатичните медикаменти. От много години разполагаме с медикаменти, които значимо подобряват поносимостта и много често пациентите провеждат лечение и продължават да ходят на работа. Освен че се понася по-добре, системното лечение има значим лечебен ефект. Страхът може да се преодолее, кагото лекар и пациент седнат и разговарят за всичко това.

Какви онкологични болести лекувате в УСБАЛО?

В нашата болница се лекуват всякакви онкологични болести, включително редки болести. Най-чести естествено са карциномите на гърда, бял дроб и дебело черво. Пример за по-редки болести са невроендокринните и някои кожни тумори. Решението за лечение се взема след обсъждане между колеги от различни специалности и от всички колеги от клиника Медицинска онкология. Различните онколози в екипа имат и своите субспециализации и натрупан опит в лечение на различни локализации. Целим да следим новостите редовно, дори публикациите от последния месец или конгрес - така сме в час с това, което се практикува и случва в целия свят. Мои приоритети са карциномът на гърда и бял дроб, но участвам в решенията за лечение на всяка онкологична локализация. Ние практикуваме мултидисциплинарен подход - ежедневно се събираме, най-често следобедите като всеки лекар докладва пациентите си и обсъждаме най-подходящото за всеки от тях лечение. Всички ние се запознаваме с детайлите на онкологичната болест, какви са придружаващите заболявания на пациента и важната за решението за лечение информация. Всяка стъпка от лечението се обсъжда на мултидисциплинарна комисия, онкологичен или туморен борд – различни термини за една и съща комисия. Цел е да вземем най-доброто решение за лечение на конкретния пациент. Когато много умни глави мислят по конкретния случай, тогава решението е най-адекватно.

Съществуващ проблем в България все още е, че няма контрол върху спазването на стандартите. За много от онкологичните болести трябва първо да се направи биопсия, примерно, а тя не се провежда. Лечението трябва първо да започне с таблетки (ендокринна или прицелна терапия), но вместо това се провежда венозна химиотерапия. Много дейности не се заплащат от Здравна каса, примерно за диагноза или дейност за перорално лечение. Това може да доведе до избор на химиотерапия вместо таргетна терапия, примерно. Освен това, Здравна каса не заплаща голяма част от генетичните тестове, на базата на които се назначава таргетна терапия. И много често се налага пациентът сам да си заплати генетичното изследване или да се търсят други източници на финансиране – примерно пациентски програми. Това са системни грешки, които не могат да се преодолеят без добрата воля на здравните власти.

Какво ще посъветвате новодиагностицираните пациенти?

Да се насочват към болници, в които има опит и екип за лечение на онкологични болести, а не към болници, в които лечение на тяхната болест се осъществява примерно един път в месеца. Да търсят болници, в които има мултидисциплинарни работещи екипи и решението се взема от комисия, а не от един лекар, колкото и именит да е той. Лекуваме пациента с онкологична болест, а не отделни аспекти на онкологичната болест на пациента - най-добрите решения в онкологията се вземат екипно. Именно там са и младите хора, които все повече са привлечени от онкологията и нейното динамично развитие.

Как се промени онколечението, откакто Вие сте в тази област?

За последните 22 години онколечението се промени драстично. Има повече данни за това какво стимулира онкологичните болести, как се развиват, механизмите на контрол като се откри и лечение срещу тях. Например HER2-позитивният карцином на гърда - блокирането на  този рецептор доведе до превръщането на една болест, която беше брутален убиец, в болест, която можем да излекуваме дори в метастатичен стадий. Разбирането на детайлите в развитието на рака и откриването на лекарства срещу тези „слаби“ места всъщност превърна много локализации в лечими или хронични, с които хората живеят много години. Преди време, да се говори за петгодишна преживяемост при пациенти с карцином на бял дроб или метастатичен карцином на гърда беше немислимо. Сега има пациенти, които живеят много повече от 5 години. В положителна посока се промени и преживяемостта при много други болести -  карцином на пикочния мехур, на бъбрек, на простата, на храносмилателната система и кожните тумори. Пациентите провеждат терапия и продължават да водят пълноценен живот.

Какво е нивото на профилактиката на онкологичните болести у нас?

Има нужда от значимо подобрение. Профилактиката е безценна и винаги спестява много пари на здравните системи като открива болести в по-ранен и често лечим етап. Българинът няма особена насоченост за профилактика на каквито и да е болести, а трябва. Факт е, че нямаме организиран скрининг, а само единични скринингови програми – например през октомври за карцином на гърда, през ноември - за простата. В по-развитите общества онкологичните болести се диагностицират през скринингови програми, докато у нас това е рядкост.

Автор: Мара Калчева за „Доктор“

Проф. Пиперкова

 

Проф. д-р Елена Пиперкова е Началник на Клиниката по Нуклеарна медицина в Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология „Проф. Иван Черноземски“-ЕАД, София.
Завършва медицина с Хипократов медал. Има 3 медицински специалности: “медицинска радиология –лъчелечение и нуклеарна медицина”, “онкология” и „медицински мениджмънт“.

Защитава първата си докторска дисертация по проблема на нуклеарно-медицинската диагностика на рака на хранопровода и кардията, с научната и образователна степен „Доктор“ и е избрана за „Доцент“.

 

След защита на втора дисертация за нуклеарно-медицинската диагностика и проследяване на рака на млечната жлеза,  с научната и академична степен „Доктор на медицинските науки“ е избрана за „Професор“.

Работи по научни проекти с дългосрочни специализации в Киев, Лондон, Женева, включително в ЦЕРН и Ню Йорк. Има над 280 научни публикации у нас и в чужбина. Член е на Европейската Асоциация по Нуклеарна медицина EANM, UENM/EBNM и др. национални и международни научни организация. Член е на Редакционните колегии на редица международни и национални научни списания, и научните съвети на научни форуми.

Член е на Експертния борд на МЗ по Нуклеарна медицина и на Националния онкологичен съвет.

Работи в Болницата по онкология, като научен сътрудник, доцент и професор. Въвежда най-високо технологични скенери за нуклеарно-медицинска диагностика. Преподава на студенти и специализанти по нуклеарна медицина и има успешно защитили докторанти по онкология. Председател е на БДНМ до 2013 година, когато е избрана за Почетен председател, какъвто е и до момента.

Целият разговор с Проф. Д-р Пиперкова пред Блиц може да видите ТУК.

 Lekari Onco new

  

1 февруари 2024, София

             

Общо 200 безплатни прегледа ще бъдат направени в УСБАЛО “Проф. Иван Черноземски" по случай Световния ден за борба с рака през февруари. За инициативата университетската специализирана болница по онкология отваря извънредна телефонна линия за записване на пациентите - 0894 62 33 32 (от понеделник до петък от 8.30 до 16.00 ч).

Прегледите ще се провеждат в седмицата от 5 до 9 февруари в Клиника по гръдна хирургия с началник проф. д-р Иван Гаврилов, в Отделение по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия с началник д-р Ваня Митова; Клиника по коремна хирургия с началник доц. д-р Лъчезар Джонгов, Клиника по урология с ръководител д-р Борис Цингилев, Клиника по лъчетерапия със завеждащ проф. д-р Михайлова, Клиника по нуклеарна медицина с ръководител проф. д-р Елена Пиперкова, Клиника по УНГ болести с ръководител доц. д-р Кирил Попов, Клиника по Гинекология с началник д-р Красимир Ангелов, Отделение по образна диагностика с началник д-р Иво Гергов, Клиника по дерматология с ръководител д-р Наташа Цекова Трайкович. 

В кампанията ще се включат и Клиника по клинична патология с началник доц. д-р Свитлана Бачурска и Лаборатория по микробиология със завеждащ проф. д-р Стефана Събчева.

В резултат на дейността и постигнатите резултати, най-голямото специализирано онкологично лечебно заведение у нас - УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“, е номинирано от Министерството на здравеопазването и одобрено от Европейската комисия за присъединяване в EU4Health Programme – 2023-JA-07 като всеобхватен онкологичен център (Comprehensive Cancer Center) за страната. Като такъв УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ ще бъде включена в създаването на Европейската мрежа на всеобхватните онкологични инфраструктури/ центрове. Целта на мрежата от всеобхватни онкологични центрове е да  се преодолеят неравенствата в грижите за онкологично болните и на тях да се предоставят едни и същи качествени здравни услуги във всички държави-членки на ЕС до 2025 г. Това е в изпълнение  на Плана за борба с рака на ЕК, приет преди 2 години.

УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ е единственото лечебно заведение в страната, в което работят общо 9 специализирани онкологични комисии по отделните локализации – гърда, бял дроб, урология, гинекология, УНГ, химиотрерапия, лъчетерапия, кожни болести, хирургия. Във всяка специализирана онкокомисия участват – патолог, хирург, медицински онколог, лъчетерапевт, специалист по образна диагностика, специалист по нуклеарна медицина и други специалисти, ако е необходимо. В университетската специализирана болница за активно лечение по онкология е затворен целият цикъл от диагностика, комплексно лечение и проследяване на онкологично болните от цялата страна.

В УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ се работи по 86 клинични пътеки, 17 амбулаторни процедури  и 2 броя клинични процедури. Годишно през стационара на лечебното заведение преминават на 13 000 болни, като 80% от тях са със злокачествени заболявания. В хирургичните клиники в болницата годишно се оперират 3500 пациенти, като при 40% от тях са големите и много големите оперативни интервенции. За 2023 г. над 5500 са преминалите пациенти през Клиниката по медицинска онкология и повече от 2500  през Клиниката по Лъчелечение. Постъпилите за лечение в болницата за същата година са 13 147, от които само 21 са починалите. Това е много нисък показател за тази тежка патология. 

От изписаните болни само при 17 има влошаване на заболяването. Над 7000 са изписани като оздравели или с подобряване на заболяването, а около 6000 без промяна в състоянието.

Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология е правоприемник на Национален онкологичен център. Към момента осъществява високо специализирана диагностично-лечебна и консултативна дейност за всички онкологични болни в страната; прилага стратегия на комплексна национална здравна политика против рака; ръководи и координира националната лечебна тактика при онкологичните заболявания и изготвя стандарти и ръководства по онкология, съвместно със специалисти от други институции и организации. Лечебното заведение провежда следдипломно обучение по специалностите „медицинска онкология“ и „лъчелечение“, както и курсове за повишаване квалификацията на отделни направления на онкологията; дава експертни становища за инвалидизация и трудоустрояване; извършва научна и научно-приложна дейност в областта на рака и участва в национални и международни проучвания. Провежда политика на държавата и Съвета на Европа по онкология и сътрудничи с международни центрове и организации, свързани с проблемите в онкологията.

Отделението по хирургия на гърда УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ е най-голямото специализирано хирургично, научно и високо технологично звено. С над 1 100 операции на гърдата годишно се нарежда сред водещите по хирургия при тази локализация в цялата страна. Качеството на извършваната медицинска и оперативна дейност в Отделението по хирургия на гърда се обективизира чрез резултатите от най-голямото проучване за тази локализация в страната, при което се анализира влиянието на степента на спазване на стандартите върху преживяемостта на пациентите с рак на гърдата. В проучването са използвани данни от 10 500 пациенти от цялата страна, диагностицирани с рак на гърдата и регистрирани в Националния раков регистър. Получените резултати показват, че най-високо е нивото на спазване на стандартите за комплексно лечение на пациентите с рак на гърдата в УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ (75.8%), което осигурява най-високата 3-годишна преживяемост (92.1%) в сравнение с останалите болници в България и е сравнима със средната за Европа - 89.0%.

Клиниката по нуклеарна медицина на УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ е с най-високо, трето ниво, на компетентност по Националната оценка и медицински стандарт. В клиниката са подготвени много специалисти, които днес работят и ръководят други нуклеарно-медицински структури в страната и в другите държави от ЕС.

В своята над 60-годишна история досега клиниката следва европейските традиции и прилага иновативни технологии в своята рутинна дейност винаги е имала водеща роля по специалността „Нуклеарна медицина“ в страната. Доказателство за престижа, професионализма и авторитета на клиниката е големият пациентопоток - над 3000 консултации и изследвания ежегодно.

В Клиниката по медицинска онкология значително е нараснал броят на преминалите и лекувани пациенти - над 20% за последните 18 месеца. Лечението се осъществява съобразно международните препоръки с оптимално дозиране, без отлагане. В Клиниката се провежда лечение по индикации и независимо, че дейността и изследванията с перорални медикаменти не се заплащат от НЗОК, то се прилага самостоятелно на около 20% от преминалите болни. Рутинно се използват и въвеждат новостите в онкологичната практика от международни онкологични събития след локално представяне. Към момента се провеждат над 15 клинични изпитвания, което дава възможност за достъп на онкологично болните до нови терапевтични схеми и медикаменти. Осъществява се широко изследване на панели биомаркери (генетични изследвания), позволяващи персонализирано лечение на всеки отделен пациент с конкретно заболяване.

Клиниката по лъчелечение е най-голямата в страната и предлага цялата палитра от всички видове лъчелечение. Прилага се както перкутанно (външно облъчване), така и брахитерапия (вътрешно облъчване). В Клиниката работи единствената в страната уредба за хеликална томотерапия. Пациентите от цялата страна, в рамките на две седмици, имат достъп до качествено лъчелечение. В Центъра се предлага облъчване при всички локализации на туморния процес, включително и целотелесно облъчване при хематологични заболявания в сътрудничество с лекари хематолози. Годишно през клиниката преминават около 2 500 болни (на първо място в страната), между които и деца, като тя разполага с 40 легла. Преди провеждане на лъчелечението всички болни се обсъждат на високо-специализирани онкологични комитети в УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“. Специалисти от клиниката участват в такива комитети и на други лечебни заведения в София и страната. При 25% от болните се прилагат схеми на едновременно лъче-химиолечение в сътрудничество с лекарите от Клиниката по медицинска онкология на лечебното заведение. Годишно в клиниката се обучават над 45 рентгенови лаборанти и се провежда основен курс по специалността „лъчелечение“.

За изтегляне на рецензии и становища натиснете.

За изтегляне на на пълен текст за монография редки кожни тумори пълен.

За изтегляне на Г.7.4. Prognostischer Wert PET_HL_2011.

За изтегляне на Г.7.11. EANM_ 2020_SPECT-CT_Lymphoma.За изтегляне на Г.7.11. EANM_ 2020_SPECT-CT_Lymphoma.За изтегляне на Г.7.11. EANM_ 2020_SPECT-CT_Lymphoma.

За изтегляне на Г.7.12. ЕАNМ 2021_PET_Melanoma.За изтегляне на Г.7.12. ЕАNМ 2021_PET_Melanoma.

За изтегляне на Г.7.15. ЕАNМ 2022_Covid_PET.

За изтегляне на Г.7.1. Bone scinti_J BUON_2006.

За изтегляне на Г.7.2. Tennert_alveolar echinococcosis_2010.

За изтегляне на Г.7.3. SMG-breast cancer_2011.

За изтегляне на Г.7.5.Zajonz_M.Paget_2012.За изтегляне на Г.7.5.Zajonz_M.Paget_2012.

За изтегляне на Г.7.6. Перкут.ЛЛ и МТ при костни М_2013.За изтегляне на Г.7.6. Перкут.ЛЛ и МТ при костни М_2013.

За изтегляне на Г.7.7. Kurch_Non-FDG-avid_Klin Paed_2014.

За изтегляне на Г.7.8. HEMATOLOGY 2018_web.

За изтегляне на Г.7.9. Kurch_Only strongly enhanced_2018_full text.

За изтегляне на Г.7.10. Симултанно SPECT_CT-изобразяване_2020.

За изтегляне на Г.7.13. Added value-MKK-2022.За изтегляне на Г.7.13. Added value-MKK-2022.

За изтегляне на Г.7.14. SLN-SPECT_PET_Mel_2022.

За изтегляне на Г.8.5. QPET_SUV-SPECT_2017.

За изтегляне на Г.8.6. SPECT_CT-симултанна полиорганна оценка_2019.

За изтегляне на Г.8.7. НЕТ_2020.

За изтегляне на Г.8.8_Г.8.9_Г.8.10_MKK_второ онкологично_опит меланом_2021.

За изтегляне на Г.8.11. ПЕТ и Covid_Мозъчни Мета_2022.

За изтегляне на Г.8.13. Онкогин_Ga vs F_Алгоритъм Мел_МКК_2023.

За изтегляне на Г.8.1. МРНТ_глава Онкология_2021.

За изтегляне на Г.8.2. Глава МЛР_2021.

За изтегляне на Г.8.3. Ръководство стомашен карцином_2022_for_e_guidеlines.

За изтегляне на Г.8.4. СЛВ_Киров_2008.

За изтегляне на Г.9.1. Учебна книга-2022_стомашен карцином.

 

 

 

 

 

Подкатегории

Контакти

Адрес гр.София  Карта
ул. "Пловдивско поле" №6
Тел.:+359 2 8076-299
(от 7:30 до 15:00часа)
Имейл: secretary@sbaloncology.bg
Обратна връзка
Телефонен указател

 

Конференции на УСБАЛО

Design Oncology 2023

На български bg-BG

Main menu en-GB

Scroll to top