Начало > За СБАЛО > История

История

Болницата е част от специализираната онкологична мрежа в страната, създадена в началото на 50те години на миналия век. В “Инструкция по организацията и методиката на борбата със заболяванията от злокачествени новообразувания” на МНЗСГ от 1951 г. се казва:

Една от основните задачи на здравеопазването е провеждането на организирана и планомерна борба със злокачествените новообразувания”, в основата на която “залягат принципите на обществената и лична профилактика...”. “Осъществяването на тези принципи се възлага и провежда чрез мрежата от специални лечебно-профилактични заведения – Онкологичен институт в София, окръжните онкологични диспансери ...”.

Със Заповед № А-85/5.ІХ.1958 г. на министъра на МНЗСГ доц. Г. Гълъбов е регламентирано:

За да може да се води борбата със злокачествените новообразувания успешно, както и за усвояване от цялата лечебно-профилактична мрежа на единна методика на диагностика, лечение и профилактика при различните локализации на раковия процес, се създадоха специализираните онкологични заведения”.

Понастоящем, специализираната онкологична мрежа се състои от 12 онкологични диспансера, „Диагностично-консултативен център” към Университетска  многопрофилна болница за активно лечение в гр. Плевен с диспансерни функции и Специализирана болница за активно лечение по онкология в гр. София. Така създадената специализирана онкологична мрежа е обект на нападки и идеи за преструктуриране и дори ликвидация през годините. Тя е оцеляла благодарение на усилията на всички професионалисти, които работят в нея и липсата на адекватна и поемаща нейните комплексни функции и дейности организационна структура.

СБАЛО-ЕАД има богата история и различни етапи в своето развитие. То започва през 1936 г., когато е създаден първият Противораков център с 50 легла към Рентгеновия институт на Медицинския факултет в София, където започва облъчване с радий. На базата на този център през 1950 г. се създава Научно-изследователския онкологичен институт  (НИОИ), който през 1951 г. преминава към току-що създадения Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) с директор проф. Гоце Тенчов.  През 1952 г. към структурата на НИОИ се разкрива Научна организационно-методична секция с ръководител проф. И. Попов, която понастоящем е оформена като уникално звено Национален раков регистър (НРР).

Институтът се изгражда като водещ център както за диагностика и лечение на злокачествените тумори, така и за специализация и квалификация на онкологичните кадри в страната. През 1957 г. той се премества в нова база – кв. “Дървеница”, с клиничен стационар от 265 легла и експериментална база с основни лаборатории за научно-изследователска дейност.

Директор на НИО е проф. Веселин Михайлов, който ръководи института до 1962 г. Той е основател на Научното дружество на онколозите в България.От 1962 г. до 1971 г. директор е проф. Н. Анчев, а от 1971 г. до 1987 г. проф. Г. Митров. С времето се оформят основните диагностични, лечебни и научни звена на Болницата. Не може да се подминат имената на големите български онколози със световно признание, оглавявали отделните клиники, отделения и сектори. Хирургичната клиника  се завежда от проф. Б. Кръстев, мамологичния сектор от проф. С. Киров, а колопроктологията от проф. З. Дудунков. Завеждащ патоанатомията е проф. Р. Райчев и цитология - проф. Н. Цанев. Химиотерапевтичната клиника се ръководи от проф. И. Христов,  лъчелечението от проф. А. Сахатчиев, а кожна клиника от доц. Р. Лазаров. Завеждащ рентгенологичното отделение е проф. Г. Наумов, а УНГ се ръководи от д-р В. Белинов. Пуснат е в експлоатация съвременен за времето си линеен ускорител за лъчелечение. Оформят се и редица специализирани експериментални лаборатории: по изучаване канцерогенезата, ръководени от проф. И. Черноземски и проф. Д. Хаджиолов, по онкоимунология (проф. М. Боева), по генетика (проф. Г. Манолов) и др. 

Накратко

1937 Противораков център, база Александровска болница

Ръководители: проф. А. Сахатчиев, проф. В. Михайлов (от 1939 г.)

1951 Научноизследователски институт по онкология, база ИСУЛ

Директор:проф. Г. Тенчов

1957 НИОИ, обединен с Градския и Окръжния ОД, база кв. "Дървеница"

Директори:

проф. В. Михайлов (1956–1962)

проф. Н. Анчев (1962–1971

проф. Г. Митров (1971–1978)

проф. Д. Хаджиолов (1979–1981)

проф. Г. Митров (1981–1987)

проф. Н. Георгиев (1987–1987)

проф. И. Черноземски (1987–1991)

проф. М. Мушмов (1992–1994)

доц.  К. Вълев (1994–1994)

проф. М. Меламед (1994–1995)

проф. И. Черноземски (1995–2000)

проф. Стр. Каранов (2000–2007)

доц. П. Троянова (04.2007-05.2009)

Д-р Михаил Шиндов (05.2009-01.2010

проф. Здр. Валерианова (01.2010 –10. 2013)